Проф. д-р Маргарита Пешева издаде многогодишния си труд Тореадор, посветен на

Проф. д-р Маргарита Пешева издаде многогодишния си труд " Тореадор ", отдаден на явлението в тв публицистика Кеворк Кеворкян и  на най-влиятелното тв предаване в историята на българските медии " Всяка неделя ".

Книгата в размер от 690 страници наблюдава историята на " Всяка неделя ", прави разбор в дълбочина на свръхестествен триумф на предаването и на разкрива неповторимия принос на Кеворк Кеворкян.

" Това е роман за най-голямата обич на Кеворк – „ Всяка неделя “ – телевизионното предаване, на което е създател и водещ няколко десетилетия. Кеворк и Външно наблюдение и до през днешния ден остават медиен пример за качествена телевизионна публицистика ", написа проф. Пешева в своя пролог.

– Мащабен труд ни представяте проф. Пешева - 700 страници за медийното събитие - тв стратегия " Всяка неделя " и феномена в тв публицистика - Кеворк Кеворкян. Наскоро казахте, че това е най-тежката Ви професионална борба в цялата Ви кариера на потвърден медиен специалист. Защо?
– Тази книга стана допустима, с помощта на истинската концепция на Кеворкян като тв водещ на „ Всяка неделя ” систематично да разгласява в книги някои от своите изявленията с известни събеседници - наши и непознати. Да ги предложи като писмен текст на фена – в ролята му на четец. Като тв водещ, той не разреши произнесените думи в тези въпроси и отговори, да се изгубят вечно в безкрайния живот на малкия екран. По създание ги трансформира в памет за случилото се, а отсам - и в извънреден късмет за теоретичен разбор и осмисляне какво съществуване и битие има изявлението, което несъмнено е най-важния род в малкия екран. Кеворк придвижи и удължи живота на тв изявление отвън малкия екран, накара фена да влезе в ролята му на четец, още веднъж да прочете и осмисли, един от дълго време изхвърчал от тв студио диалог.

Тази негова креативна концепция е изключителна – аз не знам някой от международно известните тв водещи в необятния тв свят (Лари Кинг, Опра, Джей Лено, Майкъл Паркинсън или друг) да е разгласил свои определени изявленията не върху дискове/видеокасети или флаш памет, а като текстове, събрани в обособени книги. Това значи, че Кеворкян изобщо не се опасява от качеството на своите тв изявленията, които прави в студиото на „ Всяка неделя ”.

Ето за какво „ Тореадор ” е научно проучване, което е само по рода си – доколкото се основава на тази неповторима креативна концепция на Кеворкян. Мащабът на неговата журналистическа работа в малкия екран, изисква от всеки сериозен медиен историк и съответния мащаб на вероятната научна интерпретация и разбор, които би трябвало да подхождат на величието на неговия, без пресилване, ефирен героизъм. За мен, като медиен историк, това беше голямо професионално предизвикателство. Трябваше не просто да напиша тази книга, доста по-важно бе да съумея да я измисля, да изработя методиката, да конструирам наличието, да изградя логическите връзки сред обособените й елементи.

Това се оказа дълго научно стълкновение, в което триумфът зависеше от професионалните ми познания и опит, само че и от моя темперамент и воля сполучливо да превъзмогвам компликациите, и непрекъснато да ходя напред. Дали в действителност съм съумяла в това доста рисковано креативно начинание - ще каже на първо време професионалната гилдия, а след нея - и просветените читатели, които могат свободно да прочетат книгата, която е оповестена в електронното списание „ Медиите на 21 век ”.

- Къде се крие тайната на професионалното дългоденствие на Кеворкян? Коя е магията на неговото запаметяващо се екранно наличие?
– Има две неща, които особено би трябвало да се прегледат в неговата работа като тв публицист - доста прецизния професионален асортимент на събеседниците (наши и чужди) и изключително истинските въпроси, които той непрекъснато им задава.

По отношение на събеседниците, съвсем целият хайлайф на българската интелигенция е бил посетител в студиото на „ Всяка неделя ”, което прави в действителност забележими сериозните достижения и полезности, които изповядват огромните водачи на нацията. Между тях се открояват събеседници като Йордан Радичков и Николай Хайтов, Тончо Жечев и Блага Димитрова, Радой Ралин и Любомир Левчев, Въло Радев и Георги Дюлгеров. С огромно професионално самочувствие Кеворк беседва и с редица международно известни персони, визионери на своето време като Хербет Караян, Уилям Сароян и Жан Гитон, с Михаил Горбачов, Горан Брегович и Анджей Вайда, с Гор Видал, Джон Кенет Гълбрайт и Ноам Чомски.

По отношение на въпросите Кеворкян е непостижим занаятчия в задаването на истински въпроси, доста умни и дълбоки по смисъл и послания. В дългия живот на „ Всяка неделя ” той съумява да зададе към 75 000 въпроса, които в никакъв случай не се повтарят. Не зная за различен подобен случай в международната история на малкия екран.

През всичките години ”Всяка неделя ” остава територия на свободното слово и новаторските опити. Те са немислими без креативните старания на водещия, без неговото умеене да рискува и непрекъснато да се бори против медийните стандарти и клишета.

С годините той трансформира „ Всяка неделя ”- в съвременна и в действителност визионерска стратегия. Уникални за европейската тв процедура в това време са нейните унилатерални предавания - през 1986г. програмата непосредствено се излъчва по едно и също време от Москва, Киев, Тбилиси и Петербург. Нейната медийна територия включва 58 телемоста от 39 града в 17 страни на 4 континента. Това е голям мащаб, който включва градове като Рим, Чикаго и Монте Карло, Бевърли Хилс, Кеймбридж и Вашингтон, Тарб, Лондон и Ню Йорк, Уфа, Адана и Владикавказ.

- Кои правила на журналистическата нравственос Кеворкян в никакъв случай не прекрачи? Задавам Ви този въпрос в подтекста на днешните турболенции в медийната среда след шеметното прекосяване на един тв водещ от другата страна на барикадата? Кои от разпоредбите на Кеворкян днешните телевизионни лица не съблюдават?
– Кеворкян в никакъв случай не прекрачи условието за професионална нравственос в студиото по време на диалога. Той не загърби доста значимото етично отношение към всеки събеседник. Все едно дали той е международно прочут академик, лауреат на Нобелова премия или най-обикновен служащ.

В него има непрекъснат апетит за интелигентен диалог, който, по предписание, се разполага оттатък рамките на идеологическите щампи и клишета. Избягването на строго комунистическата словосъчетание е особено за журналистическата му работа през цялото битие на „ Всяка неделя ”. Всъщност той в никакъв случай не прекрачи етичната граница, след която неговите въпроси и цялата стратегия, биха изглеждали прекомерно верноподанически към тогава господстващата комунистическа идеология.

Кеворкян не прекрачи и друга, доста значима граница, която отделя публицистиката от политиката. Със сигурност е имал безпределно доста благоприятни условия да направи точно това - да се възползва от обществената тежест и престиж на „ Всяка неделя ”, генерирани три десетилетия, което би му разрешило с лека ръка да предефинира своята личност от публицист – на политик, който основава и управлява партия, с която желае да промени националната орис. Но той, по-добре от всеки различен, знае, че няма път назад – от политиката към публицистиката. Че публицистиката е „ куче-пазач на обществото ”, което се грижи за хигиената в медийната среда и честността в публичните връзки. Че няма по какъв начин да бъдеш отличен публицист, в случай че кръвосмесително прекрачваш границата, която в действителност отделя политиката от публицистиката.

- Чета в оценките - " Всяка неделя " беше оазис на истината... " Как една медия може да бъде оазис на истината през днешния ден?
– Чрез задаване на честните въпроси от страна на водещия, и приемане на почтени отговори от неговите събеседници. Най-характерният образец за този журналистически метод на Кеворкян остава неговото изявление с учен Николай Амосов, извършено в края на 1988г., по Коледа, непосредствено от Киев – посредством телемост. Кеворк храбро търси истината, не заобикаля острите, съдбоносните въпроси за своето време.

Ето откъс от това популярно изявление:
–„ Кои бяха лъжемитовете, които нанесоха най-голяма щета на нашето общество? ”-пита Кеворкян.
– ”Най-големият лъжовен мит беше митът за неограничената възпитаемост на индивида - споделя учен Амосов. Извършвайки революцията, и откакто променим публичния строй и окачим лозунги по стените, всички бързичко ще станем по-добри. Това е основният мит. Изминаха повече от 70 години, само че ние не станахме положителни. И втория мит е, че капиталистическата система към този момент е обречена на бърза гибел. Това също не се удостовери и наподобява няма да се удостовери ”.

– Кой от известните лозунги е бил най-неприемлив за вас? ”- пита още Кеворкян.
– „ Най-неприемлив девиз за мен беше „ Пролетарии от всички страни, съединявайте се! ”, защото митът за това, че точно на пролетариата са свойствени всички високи морални качества, не се удостовери в практиката ”.

Интервюто на Кеворкян с акад. Амосов отеква като същинска медийна бомба, то фактически се трансформира в „ оазис на истината ”, което довежда до прекъсването на „ Всяка неделя ”. Ако през днешния ден една медия и един публицист имат нужния професионален хъс и кураж да се държат с ръководещите точно по този метод, те също могат да станат „ оазис на истината ”.

- Дешифрирайте, апелирам, определението " кеворкиране ", което беше обещано на събеседването с Кеворкян доста от дълго време?
– По мемоари на актрисата Катя Паскалева, този необикновен глагол се ражда непринудено в „ Клуба на кинодейците ”. Всъщност надали има различен сходен случай в историята на международната телевизия. Проблемът е по кое време персоналното име на един ефирен водещ се трансформира в глагол, а отсам - в телевизионна метафора и знак? И какво значи персонификацията на глаголното деяние, което изгубва универсалната си характерност и (де факто) се редуцира до действията/разговорите/въпросите, които задава един съответен ефирен водещ?

В подтекста на монологичния тв дискурс, превръщането на персоналното име на Кеворк като тв водещ в глагол е извънредно висока оценка за неговата журналистическа работа. И най-много - за качеството на неговите въпроси към обособените събеседници, които в редица случаи са изненадващи и неуместни. Чрез глагола „ кеворкирам ” професионалната общественост (де факто) признава креативното предимство на Кеворк - над всички останали телевизионни публицисти в епохата на монологичния тв дискурс.

В подтекста на телевизионната публицистика, глаголът „ кеворкирам ” значи цялостна редукция на глаголното деяние „ върша тв предаване/задавам въпрос ” до личността на един тв водещ, чиято професионална работа се прави оценка от колегията като единица мярка за високо качество.

В подтекста на телевизионната изразителност, глаголът „ кеворкирам ” отбелязва гения и майсторството на Кеворк да предразположи събеседника в студиото, да „ извади ” от него каквото пожелае, от време на време даже неуместни истини и обстоятелства.

В подтекста на построяването на обществен бранд в световния медиен свят глаголът „ кеворкирам ” изпреварващо за времето си, брандира цялото предаване посредством името и личността на водещия, с което напълно го персонализира. Обозначаването на „ Всяка неделя ” с персоналния бранд на Кеворк медийно отъждествява предаването и водещия, те стават неразделни за професионалната общественост.

- Има ли матрица за създаване на свястно, провокативно и грабващо изявление? Какво ни завещава Кеворкян - като се имат поради структурата на въпросите му, тактиката на думите, които употребява, избора на събеседници?
– Матрица, условно казано, тъй като Кеворк непрестанно развива и обогатява креативните подходи, които употребява в своите изявленията. През годините той прави акуратен избор на събеседниците си, безпогрешно улавя желанията и упованията на националната душа. По създание съумява да извлече оптималното от събеседника, неговата изключителна вътрешен глас му оказва помощ да сътвори друг креативен метод към всеки обособен събеседник. Като водещ непроменяемо демонстрира емпатия към събеседника, умее да го слуша, интересува се от истината – за неговата креативна работа, за височините в живота и специалността.

Съзнателно, само че ненапълно и интуитивно, знае по какъв начин да прикове вниманието на събеседника – посредством възприятие за комизъм и директни въпроси, посредством ежедневно говорене, което допуска къси и ясни изрази, а не досадна бъбрива словосъчетание.

Безспорно е неговото умеене да се приближава до всеки събеседник, да намира точните думи за интелектуалеца и служащия, които му разрешават да съкрати психическото разстояние и съдържателно да развие диалога.

- Днешните тв водещи се пробват постоянно да надговорят събеседника си. Във Вашето проучване какво сте установила - Кеворкян акцентира себе си и или вади всичко от индивида, застанал пред него?
– Кеворк, като предписание, не акцентира себе си, той се стреми да извади от събеседника най-важното, значителното в неговия живот и професионална орис. По-скоро съумява да покаже прочувствена топлина към всеки събеседник, да го предразположи към прям диалог, което не е присъщо за всеки тв водещ. Има вродено възприятие на достойнство към събеседника, прости му някои неточности и грешки.

На себе си доста мъчно прости грешките, през годините си „ сверява часовника ” единствено с най-близките си хора. Притежава здравословно любознание към другия човек, без значение неговия статус, обучение или социална позиция. Понякога открива същински „ диаманти ” измежду елементарните хора. Във „ Всяка неделя ” той не престава да се интересува от техния живот и човешка орис.

- Близкият проект - запазената марка на Кеворкян, който днешните медии не употребяват. Защо?
– Кеворкян вкарва тази технология във „ Всяка неделя ”, тъй като счита, че благодарение на близкия и едрия проект, камерата може да улови „ географията на възприятията ” и смисъла на посланията, които пораждат при всеки диалог. Първоначално този способ на комбинация на тв изображение не се посреща добре от управлението на телевизита, тъй като е нещо ново, друго и ненапълно – плашещо. Но едрият проект се постанова като драматургичен прийом във „ Всяка неделя ”, той среща и огромното утвърждение на фена.

Едрият проект се употребява, с цел да се слагат избрани акценти, да се разгърне драматургията на връзката сред водещия – събеседника – и фена. Събеседниците се отличават освен по своята просвета, профил и темперамент, само че и по другия резултат на наличие, който те демонстрират по време на диалога. При някои от тях този резултат е извънредно мощен – да вземем за пример Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Михаил Горбачов, Николай Хайтов и други Това е особено най-много за артистични персони, за които сцената и играта са част от специалността и техния темперамент. Едрият проект в редица случаи е образно доказателство за тяхната откровеност или престореност в студиото, тъй като няма къде да се скрият от камерата. Тя постоянно ги намира и неизбежно прави „ рентгенова фотография ” на техните невидими пристрастености и стремежи.

- Има ли " неуместни въпроси "? Трябва ли интервюиращият да " щади " събеседника си? Има ли предел за нахлуване в душата му, в персоналния му живот? Докъде би трябвало да стигне разголването?
– Неудобни въпроси има, само че Кеворкян има вродено възприятие за мяра до каква степен водещият има право да стигне в разголването. Той не се бои да зададе неуместен въпрос, посредством който да подчертае някои дейности на събеседника, които не срещат публично утвърждение. В рубриките „ Събеседник по избор ” и „ Гореща линия ” той непрекъснато издебва момента, с цел да зададе и някои неуместни въпроси, свързани с персоналния или професионалния живот на събеседника. Обикновено ги задава с мил звук, с усмивка и подчертана немарливост.Тези въпроси се появяват изведнъж в диалога, събеседникът изобщо не е подготвен за тях, което провокира и неговата откровена реакция.

- В какво има вяра Кеворкян? Кои са неговите морални жалони? От кои свои убеждения той не отстъпи?
– Основната му религия е в истината. Въпреки всичко и всевъзможни трудности - професионални, политически или морални. Неслучайно това е девизът на „ Всяка неделя ”- „ Истината постоянно е над нас! ”. Този лозунг принадлежи на англичанина Мълъри, който през 1926 година съумява да стигне на по-малко от 100 метра от върха Еверест, преди да изчезне вечно.

- Защо никоя телевизия през днешния ден не може да има стратегия като " Всяка неделя "?
– Националният тв екран през днешния ден се изпълва с голям брой стратегии, излъчвания и водещи, само че тяхното възходящо количество, за жал, е надалеч от високото тв качество, което националната телевизия сътвори, когато беше сама на медийното игрище. В отминалата ера на монологичния дискурс, малкия екран беше освен кино, театрална или художествена зала, само че същински Университет за познания, обществени практики и срещи с огромни персони. Монологичният тв дискурс сътвори подобаващи условия за поява на редица качествени тв излъчвания и публицисти. Това направи допустимо сполучливото развиване на „ Всяка неделя ” и на Кеворкян, чийто телевизионни достижения, и до през днешния ден остават ненадминати.

За това доста увлекателно споделя известният книжовен историк Михаил Неделчев: ” ”Всяка неделя ” имаше необикновен резултат и този резултат беше неповторим. Смисълът на предаването беше в една съборност, т.е. всяка неделя „ Всяка неделя ” се гледаше от всички. Това беше една самобитна неделна следобедна църква…Особената магия на предаването се криеше в резултата на свързване на всички българи посредством „ Всяка неделя ”. Приносът на „ Всяка неделя ” е в три неща. Първо – наложи изрично самия Кеворкян като свръхтопжурналист, като една обществена фигура. Второ – бяха показани голям брой освен гледни точки към разнообразни проблеми, само че и се демонстрираше какво значи личностното наличие в културата, в публичния живот посредством тематики, които до този миг не бяха тематики на публицистиката. Трето – сплоти всички българи и се сътвори един резултат на свързване. Днес това не може да стане, поради плурализма в медиите и в публичния живот, само че за времето си беше извънредно значимо ”.

Истината през днешния ден е, че Кеворкян, с голям гений и желязна воля, фактически трансформира предишното на „ Всяка неделя ”– в телевизионна история, която е наложителна част от нашата обща национална орис.

- Защо наричате Кеворкян - тореадор? Какво побеждава той? Има ли нещо, за което може да бъде подложен на критика? Може ли през днешния ден да кажем на младите - не правете като Кеворкян?
– Всеки огромен медиен триумф е грубо съревнование с „ бика вътре в теб ”, който безусловно би трябвало да победиш, с цел да успееш. Малкото студио на „ Всяка неделя ” се оказа онази медийна корида, на която се организират доста и разнообразни сражения. На водещия Кеворкян - с неговия екип и събеседниците, на събеседниците – с водещия и коварството на студиото и камерите. На телевизионния диалог – с националната публика и идеологическото твърдоглавство на ръководещата политическа класа. На водещия – с медийната колегия, която постоянно не е подготвена да понесе толкоз огромен професионален триумф.

Телевизията е „ площад ” и в същото време „ корида ”, тъй като в нейната тръба е заложена онази гласност и известност, която я трансформира в желано представление за публиката. ”Всяка ера ражда героя, който й е необходим – споделя Унамуно. Героят се въодушевява от същинските хрумвания за времето си, единствените велики хрумвания на епохата си; усеща потребностите на своето време –единствено нужни за епохата…Героят не е нищо друго, с изключение на индивидуализирана групова душа…героят е прототип и артикул, духовният средец на народа…Героят е негова съвест и израз на неговите въжделения ”.

Кеворк е точно подобен воин – той е артикул на своето време и ера, в него се въплътява „ индивидуализираната групова душа ”, над която той господства цели три десетилетия. С рядка заложба, гений и поразителна мощ на характера, Кеворкян съумя да трансформира „ Всяка неделя ” в същинска територия за просвета и духовни събития, която изпреварва времето, разрушава стандартите, преборва предразсъдъците. И през годините дава късмет на мощните, надарените и смелите. На тези същински герои, които вървят против течението, непрекъснато търсят провокациите, и не се опасяват да размахват „ аления плащ ” на смяната.

Неговата телевизионна кариера и през днешния ден остава пример за следване, ето за какво към младите тв публицисти бих отправила апела: ”Правете като Кеворкян! Бъдете умни, работливи, в никакъв случай не мислете, че знаете всичко, че сте постигнали върха в специалността! Не се отпускайте, непрекъснато се развивайте, откривайте новото и истинското в този доста тежък ефирен поминък! Не се отчайвайте от компликациите – те най-често развиват характера и ви оказват помощ по-бързо да стигнете до истината и правилните професионални решения! ”

И не забравяйте, че от дребната медийна територия на „ Всяка неделя ” в действителност стартира огромната смяна. Онова значимо културно и духовно разширение, което докара националния взор до други страни, цивилизации и персони. Нарастването на света и живота във „ Всяка неделя ” неизбежно промени националния взор.

Може би „ посредством ” историята на „ Всяка неделя ” де факто могат да се опишат историята и достиженията на народа и България, от които нямаме причина да се срамим.
Може би качествената публицистика на Кеворкян през днешния ден е изключително нужна на новото потомство публицисти, които се нуждаят от собствен пример за следване.

Всъщност всеки същински създател непрекъснато търси най-трудните пътища към успеха. На арената цената на успеха на тореадора се дефинира от силата и могъществото на бика, от неговата опозиция дълго да се бори и да оцелява все пак. Но дружно с това – от силата и волята на тореадора да посреща упорството на бика и да се бори с него до последна капка кръв. Такава е извънредно сложната борба, която Кеворкян цели три десетилетия води на „ телевизионната сцена ”. Тя демонстрира отличната му професионална подготовка, несломимата му религия в себе си като ефирен публицист, само че и смазващата мощ и мащаб на неговия темперамент и воля. Тореадор.

- Дълги години сте работили върху книгата. Какво си помислихте, когато сложихте последната точката на това пътешестване във времето на " Всяка неделя "? Не изпитвате ли носталгия?
– Изпитах облекчение, че съумях да стигна до финала на това дълго и рисковано научно проучване. Тази книга безусловно трябваше да бъде написана, тъй като споделя за едно извънредно телевизионно достижение, което е образец и горделивост за националната душа. Но и тъй като историческият взор към огромния професионален триумф, постоянно е памет, морал и правдивост.